„Задочна България“: Горещините преди климатиците
В рубриката „ Задочна България “ ще ви разкажем за жегите от предишното, или по какъв начин българите са оцелявали без климатици през вековете.
Жегите от предишното, които се повтарят и през днешния ден, силата на природата и оцеляването дружно с нея. От всичките тези тествания през вековете, българският дух намира своя път за избавление.
Своя път по жегите на българското предишното започваме от най-горещото село в историята на страната ни – пловдивското с. Садово, където през 1916 година е измерен летният температурен връх от 45,2°.
България 2 мин. „ Пирогов “: Пострадалото в Созопол дете е контактно 
Съдържание от партньори 8 мин. Медицинските гъби и имуномодулацията 
България 3 мин. Времето в неделя: Краткотрайни превалявания на обособени места 
Тази събота и неделя 4 мин. От морето до чинията: Колко скъпа риба ядем? 
Светът 3 мин. Украйна твърди, че е потопила съветска подводница в пристанището на Крим 
България 3 мин. „ Спартан “ транспортира потърпевшото дете на плажа в Созопол до „ Пирогов “ 
Светът 3 мин. Уникален случай: Арматурно желязо прониза белите дробове на мъж 
България 2 мин. „ Пирогов “: Пострадалото в Созопол дете е контактно 
Съдържание от партньори 8 мин. Медицинските гъби и имуномодулацията 
България 3 мин. Времето в неделя: Краткотрайни превалявания на обособени места 
Тази събота и неделя 4 мин. От морето до чинията: Колко скъпа риба ядем? 
Светът 3 мин. Украйна твърди, че е потопила съветска подводница в пристанището на Крим 
България 3 мин. „ Спартан “ транспортира потърпевшото дете на плажа в Созопол до „ Пирогов “ 
Светът 3 мин. Уникален случай: Арматурно желязо прониза белите дробове на мъж От архивите на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) се опитваме да разберем има ли съперници на температурния връх на Садово.
От Лилия Бочева, шеф на департамент „ Метеорология “ в Национален институт по метеорология и хидрология, разбираме, че има такива и в по-ново време.
„ През 2000 година бяхме покрай този връх, защото имаме измерени 45. В сходен порядък са и температури през 2007 година, 1952 година Високи температури в България, или температури над 40°, се записват всяка година “, изяснява Лилия Бончева.
Миналото на жегите у нас ни връща към 60-те години на 19. век, когато австрийски учени вършат най-старите непокътнати измервания на българска земя.
От историята на българските горещини изскачат неподозирани артефакти като тетрадки от 1896 година Отбелязани са измервания, дело на поета Пейо Яворов, който работи в станцията в Чирпан. Яворов записва и градушката, която по-късно ще влезе в литературната ни съкровищница.
" Една, че две, че три усилни
и паметни години… Боже,
За някой грях ръце всесилни
издигна ти и нас наказа. "
(„ Градушка “, Пейо Яворов)
Градушката, която Яворов разказва се изсипва през юни. Летата преди епохи са били същинско тестване за българите тогава.
Проф. Вера Бонева ни споделя за живата история на жегите. Оказва се, че в така наречен горещници се организират редица значими исторически сражения, измежду които погромът на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Боевете за Стара Загора също се случват в зенита на лятото – през юли месец, 1877 година
На 9 и 14 август същата година се организира и опълчението на връх Шипка.
В спокойно време, българите също са преодолявали високите температури в битка за живота си.
Вестник от 20-те години на 20. век демонстрира, че жегите в предишното не са били доста по-различни от днешните.
„ Ние не сме единствената страна, на която върхът за високи температури е толкоз обратно във времето. Това не значи, че не следим интензификация на горещите интервали, или т. нар горещи талази “, разяснява Лилия Бончева.
Температурите в Европейския район се покачват към два пъти по-бързо от междинните за светаТемпературните пикове са същите, само че продължителността на горещите талази е по-дълга. Не сме надминали измерените 45,2° от Садово, само че историята на температурните върхове продължава да се написа.
Продължи да четеш